We are the one's we've been waiting for...

В очакване на “спасителя”, принца на белия кон, някой да ни спаси, да ни извади оттам откъдето сме, да ни поведе към щастието, живота да се оправи сам- може би, ние забравяме, че спасители сме си самите ние. Бог не е на небето, той живее във всеки един от нас и ние сме частичка от него. Никой не може да ни помогне да сме щастливи, ако самите ние не го искаме, никой не може вместо нас да се разведе с нашия неподходящия партньор, да преработи нашите страдания, да напусне нашата скучната работа или да постави категорично лични ни граници. Никой!

А докато стоим и чакаме, това което се случва е, че не поемаме отговорност за собствения си живот, и щастието ни, което е на една ръка разстояние, на една подадена молба, на един телефонен разговор и т.н.

Но ние сме толкова уморени от това да чакаме, че дори и не можем да си помислим, че можем да се справим. Нещата в живота ни изглеждат прекалено големи, а ние прекалено малки/безсилни. Но това не е вярно, в повечето случаи. Ние сами избираме да изразходваме жизнената си енергия за неща, които не ни подхранват, не ни вдъхновяват и това е избор, който правим всеки божи ден и после си плащаме цената за него. Защото комфорта изглежда примамлив, само докато не си дадем сметка какво плащаме за него. А цената на временното удобство е да живеем некомфортен живот. Живот, който не докосва душата ни, дни, които не чакаме с нетърпение, придвижване, което усещаме като мъчение. Защото така правят другите, защото така сме научени, защото това се изисква от нас или поради друга безсмислена причина. Мазохистично се убеждаваме, ден след ден, че няма изход, че някой отвън само може да ни спаси, да ни извади от безсмисления живот.

Но докато не поемаме рисковете на това да се изправим срещу нещата, които не ни харесват, да направим безумната крачка към непознатото, дори с риск да ни помислят за луди, да ни отхвърлят, да кажат, че сме егоисти ще сме нещастни по един или по друг начин.

Без да кажем НЕ на всичко онова, което не сгрява сърцето ни, обикновено нищо не се променя. Казвам обикновено, защото понякога на Живота му писва да ни чака и ни изритва от удобното ни гнезденце и тогава винаги е много тежко, защото вече не ни е топло и сигурно. Някой ни е изритал на студа!

Но ние сме тук не за да ни е комфортно, а за да се осъзнаваме и развиваме, и винаги когато не си изпълняваме тази задача Живота се намесва. И след време виждаме, че това е било правилното нещо за нас. И въпреки студа навън и болката в душата, ние сме получили нещо много ценно, защото сме пораснали, свързали сме се по нов начин с някого или нещо, научили сме нещо ново. Защото всъщност сме позволили на Живота да тече през нас и тогава и само тогава можем да сме истински радостни и удовлетворени.

И когато се свържем със Живота и го пуснем да твори през нас се случват истинските чудеса, тези които осветяват света и бъдещето ни, разтуптяват сърцето ни, благодарение на които осъзнаваме, че въпреки трудностите много неща всъщност са възможни.

Затова но този ден ви пожелавам да се свържете с Вашия Вътрешен Спасител, да му позволите да ви извади от ситуациите и взаимоотношенията, които не са подходящи за вас, да преминете през болката от смъртта на тези части от вас, които вече ни ви служат, както и на взаимоотношения, които са отдавна приключили, за да разкъсате капана на илюзиите и да възкръснат всички ваши същностни дарби, които имате да споделите със света, цялата сила с която сте тук на тази Земя, точно в този момент. Тази сила, която помага да израстваме и да разгъръщаме безкрайния си потенциал!

Светъл празник ви пожелавам приятели, да има много любов по пътя ви!

От вас към вас най-вече!