Партньорските взаимоотношения и семейните констелации

Партньорските взаимоотношения са най-трудната духовна работа според древните шамански племена. И това е така по много причини.

Според семейните констелации, за да влезем като големи хора в едни партньорски взаимоотношения трябва да се съгласим с условието за раздяла, тъй като партньора ни не е наша майка или наш баща. Той е само временно с нас и не е ясно дали това временно ще е една нощ или един живот. Но ако приемем, че връзката ни може да приключи в даден момент няма да сме арогантни към партньора си и няма да го приемаме за даденост. Разбира се това е много лесно да се каже и много трудно да се изпълни на практика. В днешно време всички се стремим към сигурност, да ни е сигурно и спокойно и не осъзнаваме каква цена плащаме за тази сигурност. Защото всъщност няма нищо сигурно. По- точно има и това са две неща- промяната и смъртта.

Най- страшното нещо, което можем да причиним на партньорските си взаимоотношения е да поискаме от партньора да ни запълва дупките, които са останали от детството ни и неналичността на нашите родители. Реално такива отношения са обречени на неуспех, рано или късно. Първо стават токсични, а в добрия случай приключват. Никой външен човек не е отговорен за това, което не сме получили преди десетки години и продължава да не е запълнено вътре в нас. Не е редно да изискваме такова нещо от който и да е човек. Тези недостиг вътре в нас може да се запълни само с нашата грижа към себе си, с осъзнатостта за собствените ни процеси и с терапия. Партньорите не е редно да вършат тази работа за нас!

Има две позиции от които можем да влезем в партньорски взаимоотношения- едната е позицията на родител/дете, другата е от позицията на равнопоставени и зрели хора. Тоест от позицията на липса или от позицията на излишък.

От позицията на липса е да се държим като деца и/или родители спрямо партньора си, искаме да ни обгрижва, да ни задоволява минимум всички нужди, да ни поддържа домакинството, самочувствието, да ни терапевтира или каквото и да било друго изискване, защото чувстваме, че не можем сами, имаме огромни нужди и ако той/тя не ни даде, това което искаме, усещането е като за края на света, тъй като той ни е опората- пътеводната светлина, която ще ни запълни липсите трупани с десетилетия преди да се запознаем с въпросния човек. Той представлява за нас “The Big Fix”- един термин, който на английски звучи много по-добре, според мен- с други думи той е разрешението на всичките ни проблеми. И обикновено в началото се опитваме и ние да сме това за него, особено когато са силни чувствата. Но в един момент този човек, както и ние самите по отношение на другия, става отново човек, спира да е нашата пътеводна светлина, защото не може или не иска да ни запълва дупките. Защото не е негова работа да го прави, а ние забравяме, дори да благодарим за това, което вече сме получили от него, старанията му и възможността да сме заедно. В тези взаимоотношения енергията ни е обърната навътре към самата връзка, защото се грижим за другия и нямаме пространство и ресурс да градим навън и/или да даваме на света. От тази поция рано или късно желанието за “интимни отношения” прилючва по един или по друг начин.

А всъщност партьора е винаги един/една от многото. Има още много хора налични за нас по света и наша отговорност и ангажимент е да си осигурим подходящия за нас. Не е лесно, но това е в нашата градинка, не в градинката на другия човек. Той само минава през живота ни, не е ясно нито колко време ще стои, нито защо е дошъл. Понякога идва за да ни покаже колко сме силни или за да ни помогне да видим бурята, който вилнее вътре в нас.

И другата е здравословната позиция, от която би следвало да градим партньорските взаимоотношения. Това е позицията на равни и самодостатъчни хора.

- На мен ми е много добре и сам/сама, но много бих се радвала да сме заедно с теб. Ти искаш ли?

И тогава ще можем да приемем центрирано “Не”-то ако има такова от потенциалните партньори, нищо няма да е на всяка цена. Защото имаме осъзнатостта, че той/тя не е единствен. Тогава има много бладарност за това, което получаваме във всеки един момент от другия човек, защото осъзнаваме, че той/тя не ни е дължен и е много възможно утре да го няма. Тогава е вълнуващо това, което преживявавем с него, не го натискаме и нямаме изисквания към него, защото с другия градим общи неща- деца, проекти, бизнеси, имоти, помагаме на другите и света и се допълваме в този процес. В тези отношения енергията е обърната напред и навън от нашите отношения и можем да даваме на други хора и на света. Взаимоотношенията от тази позиция са на поемане на лична отговорност и поставяне на граници, уважание към границите на другия и липса на претенции и изисквания за това докъде ще сме заедно.

И двете динамики много ясно се виждат по време на семейните констелации, особено когато се наблюдават острани. Отстрани винаги всичко е ясно. Много често има и заплитания от нашите предци, тоест взаимоотношения, които не са приключили добре- не е приета съдбата или от някой от самата двойка, или от роднините и близиките. А ние избираме в този живот да изчистим тези заплитания, като първо се идентифицираме с някой от нашите предшественици- повтаряме неговия опит, неговата участ във взаимоотношенията. Всичко това го правим от любов, защото на несъзнателно ниво му казваме:

- Виж мамо/тате, аз много те обичам и правя като теб!

Много често носим съдбата на родителите си или на техните родители без да осъзнаваме, дори може и да им се гневим и пак да я носим, защото гнева ни свързва дори по-силно от любовта, защото за да има гняв, преди това е имало любов. Затова при чести повтарящи се нездравословни модели и поведения във взаимоотношенията е добре да се направи семейна констелация, в която да се разгледат динамиките и към партньора и към предшествениците. Това е един прекрасен метод, чрез които леченията се случват чрез тъй наречените "движения на душата"- както ги нарича Берт Хелингер. Тези лечения и движения пълнят, заздравяват и ни дават голяма осъзнатост за процесите, в които се намираме!