Как да пуснем това, което вече не ни служи...

Как да пускаме?

Как да се разделим с нещо или някого, когото сме обичали? Как да запълним дупката, която зейва на това място?Безброй въпроси и много малко отговори, защото за да може да се роди новият ни живот, първо трябва да си позволим да пуснем стария. Много често болезнените краища са такива само защото никой не ни е научил как да се разделяме с хора, ситуации и вещи от правилната позиция, какво ни е необходимо и как да се погрижим за себе си в този предизвикателен период.

„Болката е неизбежна, но страданието е по избор!“ — Харуки Мураками

И наистина е така. Това да ни боли и това да сме в ада са две много различни измерения. А изборът доста често е в нашите собствени ръце.

Какво е важно да знаем, когато се разделяме с нещо голямо?

Всяка промяна е вид смърт за нас и не можем да я преживеем с лекота. Няма как да стане. Ще се изискват усилия, осъзнатост, вътрешни трансформации, емоционална гъвкавост и много енергия. Това е вид раждане, но за да се родим в новата реалност, първо трябва да умрем в старата и да се изнесем оттам. Ще ни е трудно, и това е нормално. И за този процес е нужна енергия. Всяка промяна изисква гориво и понякога не може да стане наведнъж или с една крачка.

Благодарност!

Правилната раздяла с някого или нещо е винаги от позицията на „Благодаря ти за всичко, което получих от теб!“ Ако не можем да благодарим, раздяла няма да има, защото не сме си взели поуката от това, което се е случило — и от хубавото, и от уроците. Ако не благодарим и не усещаме благодарност за всичко, което сме получили от взаимодействието с дадена вещ или човек, значи има неотработени чувства. Ако има неотработени чувства, раздялата не е пълна. Наистина, понякога е необходимо да се случи физическата раздяла по една или друга причина, но тогава е добре да се работи, за да се стигне до момента, в който приемем съдбата. Без приемането на живота такъв, какъвто е, няма напредък и няма нов живот, защото все още сме заседнали в стария. Всичко, което ни се е случило, е за наше добро, дори и да не го разбираме в момента. Животът няма задължението да ни се обяснява, ние трябва да вървим към разбирането за него и да се научим да му се доверяваме, защото той е Големият!

Сантименталните вещи!

Когато става въпрос за вещите ни, всъщност те са символ на нещо за нас. Чантата, която сме си купили за първата работа, дипломата от специалното образование, подарък от скъп за нас човек и така нататък. Всички тези вещи се превръщат в сантиментални за нас и пускането им е трудно понякога, а има хора, за които това е абсолютно невъзможно. Дано не сте от тях, защото ако не се освободим от миналото, което вече не е активно, няма как да направим път за едно различно бъдеще.

Отваряне на пространство за новия живот!

Добре е да носим в себе си знанието, че каквото и да си отиде, каквото и да преживявате в момента, новият ден винаги донася ново начало. Ние умираме всяка нощ, но се раждаме на следващия ден. Животът няма да ни остави без ресурси. Той винаги се грижи за нас!

Поемане на чувствата!

Не е лесно да седнем срещу любимата вещ или любим човек и да кажем: „Между нас всичко приключи!“ Това е свързано с много емоции, много чувства и много скрити неща, които неизменно ще изплуват от дълбините ни. Ще ни заливат несигурност, страх, мъка, болка, понякога чиста паника, усещане за безсилие и неуспех. Много често гневът е там, за да маскира страха и мъката. Трябва да познаваме емоционалния си свят и да знаем как да се погрижим за себе си в такива моменти. Но когато бурята мине, ще можем да видим красотата на новия живот! Ще усетим свежия въздух, и душата ни ще запее. Едно ново нещо или някой ще ни прикани да се свържем с него.

Най-тъмно е преди зазоряване, но новият ден винаги идва!